Гъвкавостта, с която се движат хората и животните, е еволюционно чудо, което никой робот все още не е успял да имитира.
За да разкрият тайната на това как мозъкът контролира и координира движенията при хората и животните, DeepMind, подразделение за изкуствен интелект на Google, и учени от Харвардския университет са създали виртуален плъх с изкуствен мозък, който може да се движи точно както истински гризач.
Екипът, ръководен от професор Бенс Олвечки от катедрата по органична и еволюционна биология в Харвард, е използвал данни, записани от истински плъхове, за да създаде изкуствена невронна мрежа, или с други думи – изкуствен мозък на плъх. Тези данни включват подробна информация за движенията на плъховете, използването на мускулите им и взаимодействието им със заобикалящата ги среда. Събраната информация след това е интегрирана в симулатор, който имитира гравитация и други физически сили, позволявайки на виртуалния плъх да се движи и реагира по начин, подобен на истинските гризачи.
With @Harvard, we built a ‘virtual rodent’ powered by AI to help us better understand how the brain controls movement. 🧠
— Google DeepMind (@GoogleDeepMind) June 13, 2024
With deep RL, it learned to operate a biomechanically accurate rat model – allowing us to compare real & virtual neural activity. → https://t.co/GaToq3AWTQ pic.twitter.com/HnWZLk2mcE
Изследването, което е публикувано в списание Nature, показва, че изкуственият мозък на виртуалния гризач може точно да предвиди как се движат и реагират истинските плъхове. „Постижението представлява нов подход към изучаването на това, как мозъкът контролира движенията“, казва Олвечки. Той определи сътрудничеството с DeepMind като „фантастично“ и добави, че те са „разработили система за обучение на виртуални агенти да навигират в сложни среди – нещо, което екипът му не би могъл да направи сам“.
Следващата стъпка е да се даде на виртуалния гризач възможността сам да решава задачи, подобни на тези, с които се сблъскват истинските плъхове.
Искаме да използваме виртуалните плъхове, за да разберем по-добре как истинските мозъци генерират сложно поведение
– казва Олвеки.
Екипът вярва, че подобни симулации могат да поставят основите на нова област в „виртуалната неврология“, където животни, моделирани от изкуствен интелект и обучени да се държат като своите реални аналози, предоставят удобни модели за изследване. Те също така предвиждат да използват виртуалните гризачи за моделиране на неврологични заболявания чрез увреждане на специфични невронни пътища.
Освен за фундаментални изследвания на мозъка, платформата може да бъде използвана и за проектиране на по-усъвършенствани системи за управление на роботи, както и за разработване на мозъчно-компютърни интерфейси (Brain-Computer Interfaces или BCI), подобни на Neuralink на Илон Мъск.
Последвайте ни в социалните мрежи – Facebook, Instagram, X и LinkedIn!